Бившият финансов министър Владислав Горанов пред Труд: За първи път след

Бившият финансов министър Владислав Горанов пред " Труд ":
 
За първи път след 1998 година Национален статистически институт записва рекордно висока инфлация. Какви са аргументите?

Причините евентуално са повече от една. Въпросът е можеше ли нещо да се направи с цел да се смекчи ценовият напън и отговорът е: по-скоро да. Мерките за компенсиране на растящите цени на енергоносителите и най-много електрическата сила закъсняха. При състояние, че близо 70 на 100 от електроенергийните мощности са напълно държавни, можеше още в средата на 2021 година да се сътвори механизъм за преразпределяне на облагите им.
 
По този метод натискът върху бизнеса и от там към индустриалните цени щеше да бъде по-плавен и нямаше да се оплакваме, че имаме двойно по-висока от междинната инфлация в Еврозоната. Препоръчвам на служебното държавно управление по-бързо да разпише подзаконовата нормативна уредба, с цел да уреди механизма за отплата на цените на електрическата енергия за бизнеса, който беше препоръчан от ГЕРБ и гласуван с актуализацията на бюджета за 2022 година
 
Как ще обясните минималния растеж на приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната през 2022 година при рекордно високата инфлация. Това демонстрира ли пропуски в работата на Национална агенция за приходите?
 
На база на формалната информация, с която разполагам, е мъчно да се направи извод за осъществяването на Данък добавена стойност. Прави усещане обаче, че по данни на Министерството на финансите към полугодието на 2021 година постъпленията от Данък добавена стойност са били 54,7 на 100 от проекта, а през 2022 година за същия интервал са постъпили единствено 47,1%. При равни други условия, в случай че проекта за приходите и в двете години е съответен, това приказва за съществено закъснение и то в случай, че съгласно данните за брутния вътрешен артикул за второто тримесечие на тази година растежа на потреблението е забележителен.
 
След като пенсиите бяха увеличени от 1 юли, а следва и нова смяна от 1 октомври, от кое място ще дойдат парите за изплащането им през 2023 година? Ще се наложи ли повдигане на налозите?
 
Въпросът с пенсиите постоянно е бил доста сензитивен, тъй като приходите на доста от пенсионерите не покриваха и не покриват главните им потребности. В името на справедливостта и с ясното схващане, че казаното от мен няма да бъде признато безрезервно считам, че през последните две години бяха направени всички вероятни старания да бъде опустошен открития в края на 20 век модел. С промените, които се направиха и най-много с преизчисленията, които ще се приложат от 1 октомври тази година, връзката сред пенсията и осигурителния принос на лицата ще бъде трагично нарушена.
 
Не желая да съм неприятен оракул, само че това което се направи по време на последната актуализация на бюджета ще провокира протести през октомври. Що се отнася до фискалния резултат, той е много сериозен. Над 4 милиарда повече разноски единствено за пенсии през 2023 година и то без да се включва в тази сметка някакво нарастване следващата година. Скоро чух служебния финансов министър Росица Велкова, която е стабилен специалист във връзка с бюджета, да споделя че общите спомагателни разноски, които би трябвало да се финансират през идната година и то без да се ползва нова политика (стари поети от 2022 година ангажименти) надвишават 6 милиарда.
 
Към тази сметка в случай че се добави недостиг в 2022 година от над 7 милиарда лева уравнението за идващите години става съвсем нерешимо. Или ще се подвигат налози, или ще се режат разноски или и двете, а в това време в идващите 2-3 години ще се натрупат десетки милиарди нови задължения.
 
През идната година каква политика би трябвало да се води, належащо ли е понижение на бюджетния недостиг?
 
По време на рецесия е възможно леко завишаване на недостига, само че това което се случва в последните две години е доктринална смяна в отношението към обществените финанси. Някой като че ли реши, че в обществените финанси съществува перпетум мобиле. Очаквам да получим съществени рецензии от Европейската комисия, а не е изключено и включването на България в процедура за несъразмерен бюджетен недостиг което ще изисква съответни задължения и дейности за понижаване на недостига. Трудна задача от моя опит.
 
Проблемът със строителните компании се задълбочава и до края на годината се чака неизплатените пари за настоящи поправки да са за 1,9 милиарда лева Възможно ли е с наличните пари в бюджета да им бъдат изплатени дължимите суми?
Законът за обществените финанси дава опция за избрана еластичност и пренасочване на запаси. В този смисъл е допустимо сходни заплащания да бъдат направени. Смятам, че е неточност граничеща с закононарушение против стопанската система, изключително в интервал на рецесии и провокации, страната да не си заплаща сметките. Публичната ни инфраструктура, изключително пътната, има потребност от големи вложения и това което се случи да се блокират всички инфраструктурни обекти и изключително автомагистрала " Хемус " е меко казано недалновидно.
 
В сегашната обстановка би трябвало ли да остане остарялата набелязана дата за влизане в еврозоната - 1 януари 2024 година, или е по-добре процесът да се забави?
 
Аз съм изрично за това България да се причисли оптимално бързо към Еврозоната. Предимствата за мен са безспорни и не разбирам претекстовете на тези, които насаждат боязън в хората във връзка с еврото. Аргументите да си срещу еврото е да не вярваш в Европейския съюз и доста от икономистите, които построиха кариерите си на тази база, подставят под подозрение точно фундаментите на съюза. Скоро обаче Хърватия ще одобри еврото и всички опорни точки на съперниците му ще бъдат развенчани. Жалкото е, че умните хора и народи се учат от грешките на другите, а ние се учим единствено от личните си.
 
Все повече финансови специалисти настояват, че ще има повдигане на лихвите по заемите. Може ли да се предвиждат параметрите на това нарастване, ще засегне ли то и старите заеми?
 
Слава Богу, времето на негативните лихви е на път да свърши. За мен негативните лихви са нещо доста подло и стопански мъчно управляемо. Със сигурност гладко нарастване на лихвите ще има, както във връзка с заемите, по този начин и във връзка с депозитите. Надявам се лихвените приходи на банките да им разрешат да преструктурират бизнес моделите си и да усъвършенстват другите си източници на облага. Що се отнася за старите заеми всичко зависи от договорите и параметрите заложени в тях. Често има гъвкава съставния елемент, която зависи от пазарните условия и тази съставния елемент движи цената на заема съгласно пазарната обстановка нагоре или надолу.
 
Няма по какъв начин да не ви задам и няколко политически въпроса. Правителството на Кирил Петков е първото държавно управление в новата ни история, свалено с избор на съмнение. Това понижава ли възможностите им да се върнат още веднъж на власт, или ги прави по-харесвани, тъй като мантрата е, че мафията ги е свалила от власт?
 
Правителството на Кирил Петков беше определено в прорез с политическата логичност, работи в прорез с икономическата и житейската логичност и завърши в границите на реда очакван в Конституцията. Дали и до какъв брой ще имат доверие зависи от хората, само че това което не ми харесва е склонността на систематичните партии да ги легитимират с егоистичната концепция да се включат във властта. Тук Христо Иванов и Корнелия Нинова имат електорална сметка за заплащане, която няма да им се размине.
 
Как си обяснявате това, че разочарованието от " Продължаваме промяната " не усилва доверието към ГЕРБ - процентът на утвърждение от месеци стои еднакъв?
 
В политиката, а и в живота съществува един закон, прочут ни от кибернетиката като просвета - законът за нужното многообразие. Има гласоподаватели, които имат право на глас през тази година, които в съзнанието си са ръководени единствено от Бойко Борисов и ГЕРБ. Те, а и освен те, са склонни да свързват всички процеси в страната и най-често негативните с ГЕРБ.
 
Безспорно имаше доста неточности по време на ръководството, само че имаше и доста прогрес и положителни неща. Противниците на ГЕРБ и Борисов ловко съумяха да внушат, че надали не България е най-бедната страна в Европейски Съюз поради случилото се в последните години след 2009 година, пропускайки от къде тръгваме, пропускайки тематиката с приватизацията, банкрута на страната в края на деветдесетте - апропо имаме дейни политици дейни участници в този развой.
 
Възможно ли е с десни политики да се реализират леви цели, както настояват от " Продължаваме промяната ". До какво водят сходни опити?
 
Това малко не го разбрах още от анонса му като словесна структура. Малко ми припомня на един от двата лъва пред Съдебната палата (единият е сгрешен като състояние на лапите). Липсата на съответна ценностна система и идеология постоянно ме е карало да се колебая в претекстовете и дейностите на тези, които претендират за властта. Несистемното държание на ръководещите в политиката води до натрупването на неточности в системите на страната, а от там и до съществени рецесии в кратковременен проект. Да напомням ли пенсионната система и енергетиката.
 
Наскоро прогнозирахте, че след изборите през октомври най-вероятно ще има последващи предварителни избори, кое ви кара да мислите по този начин?
 
Мисля, че смяната не продължи задоволително дълго, с цел да бъдат осъзнати последствията от нея. Асен Василев не сформира и не извърши нито един бюджет до край. Корнелия Нинова не стартира и не приключи един цялостен отоплителен сезон. Ако не ме разбирате на къде удрям ще поясня. Направиха се много неточности, които обаче към момента не са осъзнати от хората, с цел да могат да дадат трезва оценка за потенциала на доскорошното ръководство. От държанието на някой политици оставам с усещането, не и без помощта на услужливи медии, че лъжата е дял от западната идея за маркетинг.
 
Та да се върнем на въпроса. Мисля, че разделянето в обществото, което стартира преди две години, не се е утаило с цел да може да се сформира устойчиво болшинство, учредено на общи цели. Не виждам и политик, който е подготвен да влага дребна част от егото си с цел да модерира този развой. Президентът като че ли има този потенциал, само че би трябвало време.
 
Какви ще са последствията от възможна политическа рецесия върху стопанската система на страната, има ли заплаха да не получим никакви пари по Плана за възобновяване и резистентност?
 
Ако в понятието политическа рецесия влагаме неналичието на съответно и предвидимо постоянно държавно управление ние сме в политическа рецесия от повече от година и половина. Липсата на координирани и работещи институции постоянно е предизвикателство пред стопанската система, до толкоз, до колкото страната, като регулатор на публичните връзки, би трябвало да прави качествени услуги на бизнеса и да му предлага решения. Това което се случваше до скоро някой да стажува и да се образова на високи политически позиции е обществен опит, който сподели какъв брой е нежна политическата ни система. Що се отнася до Плана за възобновяване и резистентност, един неправилен план, който беше прибавен по времето на държавното управление на Кирил Петков е на път да направи по този начин, че до края на 2022 година
 
България да не може да получи една стотинка по този проект. Една информационна система на Министерство на вътрешните работи, със съмнителна добавена стойност за работата на чиновниците, е на път да блокира парите за България. Система, за която в годините съм чувал много пикантни детайлности, свързани главно със сериозен веществен интерес.
 
Изкушен ли сте да се върнете още веднъж в политиката, имате ли предложение в тази посока?
 
Не съм от хората, които се изкушават! Истината е, че аз нямам проекти за интензивно присъединяване в политиката, за в този момент. Продължавам да работя с сътрудниците си от ГЕРБ по финансово - икономическата стратегия.
 
Владислав Горанов: Завършил математическа гимназия, магистър по стопанска система. Започнал кариерата си във финансовото министерство от 2001 година като специалист. От август 2009 до април 2013 година е заместител финансов министър. За малко народен представител в 42-ото национално заседание, което напуща самичък през февруари 2014 година От февруари 2014 до ноември 2014 година е изпълнителен шеф на Общинска банка. От ноември 2014 до януари 2017 година и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 година е финансов министър.